Издаде първи сборник сатирика,
представиха го, както подобава.
А после със колеги се напиха,
размекна се душата му корава.
И през нощта поетът засънува -
виновните за будните му нощи-
героите, във книга обрисувал,
явиха му се в ролята на гости.
И стаичката взе да омалява
от толкова народ различен тука.
И вдигна се една страхотна врява,
дори съседът разгневен почука.
Наред с чиновници и политици,
свекърви, мутри, зетьове и тъщи
и анонимните алкохолици -
и те довтасали във тази къща.
И ето, че поетът се стъписа,
видял компанията разнородна:
"Нима за всички типове съм писал?!
Егаси мисията благородна!"
И всеки тук от гостите размирни,
за гушата напира да го хване.
А мутрата такъв един му свирна,
че стори му се - рухна му тавана!
Разсърдена от нещо яка тъща,
от ъгъла го плаши със метлата.
Алкохоликът също му се мръщи -
в ръка държи менте като граната...
Студена пот обля във миг поета,
за радост пък веднага се събуди.
"Добре, че проработи ми късмета,
че тези от съня какви са луди!...
Изкъпан, бръснат и прилично сресан
на сутринта отново взе писалка.
И, да не мислите твори пиеса?
Пак сатира - срещу една "бухалка"!...