Пак сме скарани, рукват сълзи.
Всяка дума - палач с гилотина.
Бяла нощ на скандал ни грози,
любовта - от тъга се спомина.
Пак сме смазани, гаснат звезди,
лодки бели отнасят мечтите...
тежка горест в сърцата гнезди,
в пепелта им догарят главните.
Пак сме кървави, ножът стърчи
всеки в ъгъл с душа наранена.
Между нас мъртва обич мълчи,
ражда утро на нежност сломена!