Пенливо беше виното игриво
и погледът ти шареше по мен,
задгърбил чувството свенливо,
към страсти буйни устремен...
Докоснатите струни в мен трептяха,
вибрираха по цялата снага
и топли устни, във игра се сляха -
потънах нейде с всичките си сетива...
И ручеи отприщени завзеха
на чувствата подтискани върха,
на жадна плът товара снеха
с екстаза дойде краят на страха...
Все още слети, морни и тръпчиви
телата ни задъхано мълчат-
звезди свалени, покрай нас щастливи
погалват ни и вместо нас блестят...
И бягаме, натам...подир безкрая
да търсиме откраднатата власт-
пределите на разума,... но зная
потънаха безследно във любовна паст
На времето нахлузихме спирачки
с молитвеното - "Миг, поспри..."
останаха ни няколкото крачки,
до прага на разсъмващи врати...
И щом пред нас широко се отворят
засмуква ни реалният живот
заслушани за нас какво говорят -
отново се заприщваме с хомот...