автор: Morello

.

в тези гори може да забравиш името си.
насред тревите засипани с мрак
и котки заспали по клоните
сякаш зимата прохожда в очите на самодиви.
омагьосани кръгове отнемат от дните ти
заравяш пръсти в земята под снеговете
докато ноктите ти придобият цвета на изсъхнали корени.
шумът от пробягващи сенки
и името
изречено наум.