автор: Iony_ada

(Посветено на А.C.)

От всичките парчета огледални
във теб се взират твоите лица.
Нима повярва, че ако го счупиш,
ще спрат да те преследват през нощта?

Дори да се спасиш от външни отраженията,
не можеш да изтръгнеш първообраза,
вграден дълбоко в размножената ти същност
и да отгатнеш кой си всъщност.

Но аз познавам твоите безбройни истини,
с които мамеше сетивните ми мисли
и раждаше във мене недоверие,
опитвайки се да изтръгнеш вярване.

В капана на любовните ти чувства,
забиващ в мене зъби стоманени,
заточени с горещи обяснения,
изгаряха във мене злите угризения.

Не бих могла да те направя истински,
редейки те като огромен пъзел
от хиляди лица фалшиви,
тъй тъжно слепи и едни за други

и за да видят, че лишени от душа
са просто кратки мимики
и шепа празни фрази,
отекващи в покоя на нощта ми.