Опитах да скрия от себе си мисъл,
в на времето гръдния кош.
В червени полета не бях ли написал?
На празното тайния код.
Сред хиляди макове бягаме всички,
дребни гризачи, търсим море,
наивно излъгани от пойните птици,
че били сме морски свине.
Виждали някога, някого, някъде,
който някой е виждал дома,
далеч от лъжи и червените макове,
там всички стени са в ума.