автор: paparakapv

Това адажио е толкова забързано...
дъхът ми спира.
Извива се
и като писъка на мюезин
полепва по клепачите ми.
Тежи като молитва
върху тленните останки на душата ми.
Потъва в мен!
Смалявам се до писък
и в белег се превръщам.
Не ми достига глътка въздух
да възкръсна.
А стъпките след теб болят
от самота.
Довечера ще те сънувам.
Живот.
Необратим
като стрела.
Като отнета девственост!
Като любов!
Разстреляна на прага.