автор: vicont

Навярно съм отдавна друг и нов
но тъжни днес са пак очите ми.
Нечут, неразгадан за обич зов,
горчиви и солени са сълзите ми.

Навярно съм различен но живях,
днес сетната си риза подарявам
и от смъртта сега не ме е страх...
след нея да живея продължавам.

Навярно ще ми липсва онзи звук,
на птича песен , полъха в листата.
Неистово ще искам да съм тук...
но моя дух бе сянка над земята.

Навярно съм себичен- единак...
живота си обичам непритворно.
Но колкото и грешен да съм пак,
отново ще се раждам- неуморно!