автор: RockAround_theC_l_ock

Обичам те!
Безумно те обичам!
Това съвсем не е „нормална лудост”...
От толкова години те обичам,
че сам започвам вече да се чудя!
Пркрасна си!
От страх да те загубя,
отдавна спрях в това да се съмнявам!
Ала когато нощем се събудя,
дали си пак до мене – проверявам...

...а като млади спяхме залепени!
Без глупави пижами... И – без дрехи!
Е, всичко беше – „да не губим време” –
сега е сладък спомен... И – утеха...
... но пак е сладко – да ме утешаваш,
че всичко правя – „все едно сме млади”,
а ти, успяваш тъй да се отдваш,
че мъжка гордост – никога не страда!

Не съжалявай, че не сме богати,
че всичко сме раздали „за децата!”.
Така е топла есента ни – като лято е...
И зимата ни – ще е лято... Е, „оттатък”...
... където пак безумно ще те любя –
защо да страдам от живота – че е кратък?
„Там” – няма страх, че някога ще те изгубя...
Обичам те!...
Ще те обичам и „оттатък”!


Бой..Боев, 2011