автор: jaich49

По една радиостанция веднъж чух следната реплика: Зададох на един клас въпрос. - каза журналистът - Знаете ли кои са Панайот Хитов, Филип Тотю, Раковски, Паисий? Отговорите на учениците бяха: не, не сме чували за тях.
Чувал съм много безвкусни,нескопосано изфабрикувани клевети,но тази,която ви разказвам,е най-мръсната.
Бях заел стол на една от изнесените под сянката на дърветата маси на Ракаровата кръчма и бавно консумирах питието си,стремящ се да не давам ухо на приказките на околните.
Отпих от чашата и погледнах към отсрещния бар.Посетителите от тук го наричат "заведението на богатите".Неведнъж съм ги слушал да споделят,че богатите наричат Ракаровата пицария кръчмата на отрепките,боклуците, голаните на града. Може би единствения им познат начин да вдигат самочувствието си е,като се присмиват на бедните.
Улицата,която минава на метър от масите,служи на богатите за безплатен паркинг и плацдарм за демонстративна показност на луксозните си автомобили пред очите на сиромасите,вменяващи им така чувство за нищожност,а те-колко издигнати над тях.
Пристигат с колите си на бясна скорост,а когато си тръгват,потеглят със свистене на гуми,че прахта,която вдигат,са изстрелвани по нас пушилки и всеки пристигащ посетител в пицарията със сядането си бързо покрива чашите си с каквото има под ръка:кутията цигари,хартия или откъснато от клоните листо.Сигурно го правят с намерението:да поосолим с пепел ракиите на глупаците.Дали отговора на постъпките им не се дължи на простичкия извод- липсва им грам култура и възпитание.Отгоре на всичко фучащите машини задействат алармите на паркираните,че гласовете си не можем да чуем в разговор.
Слънчевите лъчи,заслепили с ярък блясък околния свят,зорко следят през процепите между листата всяко движение и заслонила ме сянка привлече вниманието ми.
Вдигнах глава.До масата ни бе спрял въз пълен мъж с чаши в ръце.Впрочем, долових го по подгънатите му под прав ъгъл лакти,защото дебелите му като шпек салам пръсти непроницаемо потулват всичко в шепи.
На отговора на съседите ми по столове,че мястото е свободно,мъжът седна срещу мен. Ниско подстриганата му рядка бяла коса опасва теме на голяма глава,инкубатар предимно на долни мисли.Месестите му бузи са гладко избръснати,но немърливост от страна на бръснаря,или от собствено недоглеждане,от ушите и носните отвори стърчат дълги косми,крещящи за окастряне.Разгърдената му риза вади на показ широк вълнясъл гръден кош с провиснали тлъсти боцки,чиито зърна от тежкото вдишване и издишване поради душната горещина,морно боцват горния кат на двойно изпъкналия му корем.С две думи,пред мен седна Нено чорбаджи,с оживена кожа,променен лик,същия акъл и 200 години по-млад.
Разговорът между него и останалите двама от масата започна с обичайните "как си,що си".Опитах да не ги слушам,обаче,ща не ща,поради непосредствената близост,думите им стигаха слуха ми.
След минути,не разбрах кой и по какъв повод подхвърли темата,но стана въпрос за Йордан Йовков.
Сякаш името на писателя ръгна като ръжен мъжа срещу мен,че едва не прескочи масата от лумнало го негодувание.
- Махнете го тоя Йовков!- язвително изсъска шомбата и бузите му увиснаха възмутени- Нали съм чувал старите хора какво разправят за него.Бил един селски хайгър!Нищо повече!
От лицето към устата му потече мазнина на погнуса от "похотливия" живот на учителя,че чак се изплаших да не се задави от отвращение.
Пицарията се намира в центъра на града.Луксозните коли си бяха дали почивка и гласовитото оплюване продъни като гръм тишината.Тутакси около него се сбра тълпа от преминаващи,любопитни да чуят нещо повече за живота на писателя.
Мъдростта може да трополи като влак около тях,може да трещи като самолет над тях,те остават глухи.Но глупостта само да им прошумоли,мигновено наострят уши.
Забележка от такъв род към известна личност автоматично засилва интереса и всички приковаха жадни за клюки погледи в него.
- Прекарал/ да не омърсявам езика ни няма да назова думата,която изрече/ всички даскалици в Красен!- презрително довърши търбухът и само дето не плю върху плочките,възмутен от долната постъпка на учителя,който би трябвало да е с висок морал.
Бурен гняв изби във вид на пот по челото,прокапа от веждите,сля се с такава избила от лицето,ливна на окосмената гръд и подобно лъкатушещи поточета сред гъсталаци,затече на вади връз обилния му корем.
"Колко ли даскалици е имало през учителствуването на Йовков в едно село като Красен?- запитах се,възмутен от клеветата - Една,две?Най-много - три?Но в болното въображение на този многознайко,те сигурно са стотици?"
Дали пък легендите за прословутите свалячески способности На Дон Жуан и Казанова не са съчинени от такива шизофренични мозъци,като това кълбо от лой и карантия без грам сиво вещество.
Стана интересно за слушане и позите на зяпналите го настояваха за едно: бързо и подробно да разказва.
Видял,че стана център на внимание,мъжът забълва унищожителни хули:
- Щял да изгори във варелите с гасяща вар,защото за малко не паднал в тях. Знаете какво става,когато налеете вода в негасена вар?Пари,пушек,ври и кипи,а той се качил на варелите да гледа през прозорчето къпещите се в банята голи даскалици!
Необяснимо е как Йовков ги е обладавал тези даскалици?Сигурно са били
увити като пашкули в юргани,щом като после искал да ги види какво представляват като голи в банята?
Юношеската постъпка,и то на учител,съвсем озадачи слушателите.
- Ама наистина ли се е качил на врящите варели?- слисани възкликнаха вкупом всички.
- Истина ами. Нали ви казвам какво говорят старците за него.- и разплутият просветен самодоволно се изтегна в стола,удовлетворен,че информира незнаещи.
Горкият Йовков!Ако е знаел,че токова ще е мнението на поколенията за него, сигурно нямало да напише и ред.А в конкретния случай,ако има тази възможност,вероятно мигновено би изгорил произведенията си.
Доизпих ракията си и тръгнах дълбоко посрамен пред паметта на великите ни творци поради невежеството на съвременниците си.След подобни одумвания, каквито без съмнение от време на време се водят във всеки дом, как тогава младежта да уважава и цени историческите си личности?