Аз видях как Небето прегърна Земята
и как тя спокойна, щастливо заспа.
Сгушена кротко в тъмнината
спи и сънува красиви неща.
А небето полюшва я върху своите длани
и припява й тихо в нощта
обсипва я мило със звездички отбрани
за да не бъде сама дори във съня.
Грижливо зави я със облаци меки
и после притихна до нея и то
изпълнени с вяра те споделят навеки
смях и сълзи, и зло и добро.
Сутрин с най-топлия лъч я целува,
усмихнато, ведро, красиво.
И Земята за друго Небе не бленува,
защото Небето до нея е живо.
Всяка сутрин тя бавно отваря очи
и усмихва се ведро на всички,
но само към Него изпраща искри,
пеперуди и хиляди птички.
Разтваря милионите свои цветя
благодарна, че то е до нея.
Зарад него се къпе в роса
и блести като приказна фея.
То и Тя!
Едно единствено Небе!
Една единствена Земя!
Показващи какво е любовта.