автор: renika67

Не мога да ти бъда неудобна,
във мен да виждаш само дискомфорт...
нали видя във мен душата сродна,
за кораба си най-блeнуван порт...
Не ме превръщай във уискито без лед,
чорапът мокър във ботуша -
във меденка със захар вместо мед,
в студената вода под душа...
Аз няма да съм фаса недопушен
и бира изветряла от нощта...
Перчем по челото ти непослушен
и бръчките дълбоки край носа...
Не съм измачканата ти любима риза,
одрасканата със пирон кола...
Не съм икономическата криза,
забравената в офиса пола...
Не искам да съм нокът неизрязан,
лекенцето ти на костюма сив...
Не съм и показалеца порязан,
ръбът по панталона - крив...
И няма да съм лампичката на бензина
и ден дъждовен без чадър,
от картата ти липсващата сума -
И...някакъв си бял кахър...

Не искам, чакаща и някъде последна
във списъка, с задачи да стоя,
да бъда книга на лавицата поредна
и недочетена да си мълча...