автор: ringo

Грее късно слънце. В парка - тишина.
Тихичко се ронят есенни листа.
Падат и застилат шарен мек килим.
Моля те, не бързай! Нека постоим!

Ето - в тишината някой долетя
и след миг гората звънко закънтя.
Чука и не спира работлив кълвач,
всичко ще оглася чак до късен здрач.

А над нас долита пърхане с крила -
гълъби облитат близката ела.
И семейство чинки в клоните на бук
за гнездо оглеждат - ще заседнат тук.

Ето ги - довличат снопче нежен мъх,
и кора, и лишей със омайващ дъх.
Долу във тревата пак прошумоля -
златка опашата до бука се спря.

Тя пък си хареса хрАлупата тук,
ех, че пренаселен стана този бук!
Слънцето залязва, идва вечерта,
врявата заглъхва, ето - спира тя...

Вятърът донася тих далечен звън,
вече всичко живо готви се за сън.
Совата за всички в клоните ще бди,
в мрака ще се взират жълтите очи.

Здрачът бавно пада, свършва този ден,
пъстър и прекрасен, и от Бог дарен!
Утре пък, когато слънце заблести,
всичко във гората пак ще се роди!

Боже, как обичам този мек сезон,
из гори да скитам, да не сещам дом!
Цялата природа лъха благодат!
Сътворен от Бога - дивен, чуден свят!