автор: radost-ina

Искам да извадя стъкълцето,
скрило се в окото на народа.
Ровя за пинсети в чекмеджето.-
С истината силно се убодох.

Стича се кръвта ми във замяна.
Дишам посиняла в тишината.
Има лост, за който да се хванем.-
С него си спестяваме лъжата.

Само, ако днес обикнем брат си
този свят ще ни отвори Рая.
Ще запазим праведни гнездата си,
сгушени във родната омая.

Изворът на вярата спасява
с всяка глътка правилно изпита.
Нека сме народ, а не гълчава!
И ще бъдем заедно и сити!


Радостина Драгоева