Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 4
Всичко: 438

Онлайн сега:
:: pavlinag
:: rajsun
:: Elling
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзповед
раздел: Поезия
автор: Zilzak

Падат капките в танца безумен,
падат, отмерват писъци остри, брътвежи греховни.
Лепне тъмата, като плът загнила,
чезне красотата, сякаш зората не идва

Стоя до прозореца и сякаш умирам,
сякаш се губя в лабиринта от страх.
Къде остана човешкото в мене,
къде се погубих тъй чистия зов?

А вън вали, обезумели клони
сякаш късат всичко във мене.
Стари, мръсни платна на кораб пиратски,
това, това е във мене.

Изгубих нейде всичко чисто що мечтите градеше във мене,
потъпках макове алени, посякох крехки филизи.
Тревите есенни във огън обгърнах,
в кръв облях ръцете си, кръв от птиците отлитащи.

Изверг, жалък потомък на рода човешки,
позор за началото божие.
Това, това съм аз, такъв ще изгния на веки,
кога усетя на майката земя последния зов.

Във мене всичко поквари горещата плът,
тъй неутолимата страст.
Проклет да бъда от всеки, страдание вечно
аз заслужавам, всеки ден да умирам
и отново да се възраждам.

Да превивам тяло в агония змийска,
вряла стомана по мен да се излива.
Очи ми само в кръвта ми да се давят,
ръце раздрана плът да събират.

Покой да намеря, кога червей трупа ми прояждат,
красота да видя, кога над мене мраморна плоча се изправи.
Топлина да сетя от свещите в божия храм,
едничък подарък, кръста господен.

Галин Господинов


Публикувано от aurora на 11.10.2011 @ 09:49:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Zilzak

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 20:00:41 часа

добави твой текст
"Изповед" | Вход | 3 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Изповед
от Danitka на 11.10.2011 @ 22:16:13
(Профил | Изпрати бележка)
Защо е това самонаказание?


Re: Изповед
от Zilzak на 11.10.2011 @ 23:26:18
(Профил | Изпрати бележка)
Когато човек върви по своя път, открива в себе си много нови черти. Някои от тях ни правят такива, каквито не желаем да бъдем.

]


Re: Изповед
от Zilzak на 11.10.2011 @ 23:28:46
(Профил | Изпрати бележка)
Човек върви по своя път, среща много не открити за него черти. Някои от тях ни правят такива, каквито не желаем да бъдем.


Re: Изповед
от Danitka на 12.10.2011 @ 22:03:22
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, но можем поне да се опитаме да променим онези черти които не харесваме у себе си.

]


Re: Изповед
от Zilzak на 13.10.2011 @ 17:35:20
(Профил | Изпрати бележка)
Всяка една черта ни прави това, което сме. Всеки миг е част от вечността, съставляващ посредством цялата вселена. Много често губим това, което ни прави специални, подведени от течението в което ни въвлича водопада на живота. Същевременно велик е стремежа, да се изправиш срещу себе си, да пребориш онова, което те ранява..... но за къде сме ние, които се опитваме да цапаме с чувства листите хартия, без мъничко болка.