автор: voda

Като лятна буря те завихри.
Грабна те дори и от съня ми.
Не можах по тебе да извикам –
(как се спира луднал посред пладне?).
Пак ли знойни думи ще изричаш –
с тези устни, дето си ме жарил,
или по-различно ще обичаш?
(И да питам, кой ли ще ми каже?)

Но видях – като във огледало:
любовта е като божи ден –
има изгрев, има си и залез...

Добър вечер, мой залязващ ден!