автор: ringo

Залюбих те, че бе пишкин* момиче
и за късмет - дарено с красота.
Разбира се, че още те обичам,
макар да не говоря за това.

В съпружеското ложе знам,че искаш
да лягаш с мъж, не с блеещ философ.
С години съм в експеримента рисков
за подвизи от този род готов.

Че философ съм аз - това е ясно -
и подминавам дребните неща.
Но напоследък ми се виждаш бясна,
та се замислям често над това.

И ти, като оная зла Ксантипа,
с ведро изсипваш хули върху мен.
Но аз не съм Сократ и здраво пипам,
ще го изпиташ някой хубав ден.

Защото "ще ме случиш на амина"**,
не дай си, боже, и на чашка-две.
Та ще си спомняш след това с години,
във двора селото като сберем.

Доказвам се като съпруг, си мисля,
и чудно е защо не го цениш?
Не съм от тия, дето в кръчма виснат
и няма за какво да ме виниш.

Характер все по-често ми показваш,
готова си мира да разрушиш.
Но, миличка, това за мен доказва
единствено, че почваш да грешиш.

За нас отмина времето, когато
доказвахме в дома ни кой е пръв.
Навлизаме във възрастта, в която
власт имаме над буйната си кръв.

Семейната хармония си тръгва...
Да, тръгва си с наведена глава.
А на скандали вече съм обръгнал.
Жадувам мир и тиха свобода!

--------
пишкин* - сръчен, печен
ще ме случиш на амина**(обл) - ще ме случиш гневен, ядосан