автор: Black_dog

„...точка е кръчмата в дългата улица.
Кръчмарят чака по мръкнало
да смеси поетите – живи до мъртви
на времето в тясното гърло.”

Стих от неизвестен (за мен) поет – WC-то на “Найлона”

в София
октомври идва с лейка от IKEA
за 2,99 бройката
промоция кюфтенца с боровинков сос
и чаша дъжд

от Стокхолм
вестите са също радостни
бай Тумас доживя до Нобела
1 000 000 крони за седемнайсет
стихотворения със закъснител

трябва да го отпразнувам
знам една страхотна сладкарница
малко е скъпичка но
сервитьорката се казва Грета

от библиотеката
изравям книга за милиони
нося я на „Славейков”
там никой не ми обръща внимание

сядам до Пенчо и го прегръщам
той се разплаква
не ми стигнаха четири месеца

не се разстройвай казвам му
сега ще мине един поет
никому неизвестен
ще извади последните си пари
за да си купи есенен архипелаг
и мечти за величие
а ние с теб отиваме
да изядем по една
шведска принцеса