автор: ATOM

Суета. Но това вече до болка го знаем.
А още не съм сметнал какво ще изнасям
и какво ще оставям в непроветрените стаи
и обърканите коридори на съзнателността си.
Как и кога съм събрал толкова значещи вещи –
излъскани вери и смисли в искрящ целофан,
камари надежди, стремежи, причини.. Зловещо е!
Нека всичко остане завинаги там.
Но къде ли е изходът в този затрупал се случай...
Къде ли оставих и ключа на който попаднах
още преди да узная, че тук съм заключен,
приел го тогава, логично, за нещо досадно -
колкото думите. А тогава от тях се нуждаех.-
да поставям решетки на недружелюбните хаоси.
Те пък се скриха сега в низ от букви безкраен,
в който изричам и пиша единствено паузи.

Или по-добре тук да остана. Послушно...
Щедър е мракът и имам замръзнало слънце.
Нали суета е това, дето считам за нужно...
Нищо не искам. На своите слабости вдън съм.