автор: renika67

Сбогом къщичке... гнездо любовно,
няма вече да се върна аз...
Знам, след мен ще влезе друга
и ще чуваш нейния престорен глас -
Ще те хвали, че си хубава, уютна
и ще вижда любовта във теб...
Ти, след мене ще си тъжна,
ще ти липсва мойта топлина и ред...
Аз съм ти оставила частица -
всяка вещ говори вместо мен,
липсва само моята искрица -
тя угасваше полека, ден след ден...
Понякога така се случва, мила,
за кратко бях под твоята стреха,
но скъпи споменчета тук съм свила -
дръвчетата... и цветната леха...
Ех, завинаги ще те запомня,
и спомена във теб ще ме завръща
и някога ако съм аз бездомна -
то, ти, ще си мечтаната ми къща...
Една молба към тебе имам -
Грижи се за стопанина и двора.
На прага ти, последно спирам...
Дано, да го прекрачват само - Хора...