 |  Никога не съм считал романът на Димитър Димов "Осъдени души" за любовен роман.
За първи път го прочетох като малък - съвсем случайно. В къщи нямахме много книги, но моя леля, учителка, имаше голяма библиотека, попаднах на него, изчетох книгата, без да запомня даже кой я е написал, нали чак по-късно започваме да се интересуваме от авторите.
Какво съм запомнил? Книга за една красива англичанка, която се пристрастила към морфина и приятелят и се опитва да и помогне...
После, като студент, бях чел, разбира се всички романи, даже си спомням упражнението по "Осъдени души". Дойде и моят ред да си кажа мнението. Аз казах, че Отец Ередия - това е образът на комуниста!
Как така - на комуниста, той нали е испански духовник...
Опитах се да обясня.
Накрая асистентът / тя беше жена /, заключи, че съм имал някакво свое мнение, но така и не станало ясно какво...
Оттогава измина много време... и романът "Осъдени души" продължава да си е една силна, драматична любовна история, описана така майсторски от големия писател! Та даже стана и по-лоша тая история, в смисъл, още по-блудкава: направихме и филм, и песен към нея, която стана хит и още се слуша: "Един монах, една жена - пее прочувствено Лили - една любов... и какво там беше, досущ като оная другата любовна песен, където на героинята и са руси косите и и играят очите!
Преди да седна да напиша това, прегледах още веднъж критиката за творчеството на Димитър Димов. Нищо ново. Все същите автори, които повтарят все едно и също: големият роман на писателя е "Тютюн". Защо? Защото там освен силни характери, имало и обществено значима идея, заложена в основата му - представени били социалните взаимоотношения и трагизма на епохата...
А "Осъдени души"? О, там психологизмът на писателя бил на още по-високо ниво, там той показал още по-голямо майсторство в описанието на характерите, стилът му бил на нивото на най-големите световни писатели... обаче нещо липсвало! Нямало я голямата, значима идея, нямало в този роман социален, обществен патос, както в романът "Тютюн".
Романът "Тютюн" бил критика на буржоазното общество, с неговите конфликти и противоречия, показани чрез драматични образи.
Ами добре, но ето, аз казвам: романът "Осъдени души" пък е не по- малка критика на "комунистическото общество", а Ева Хорн и Отец Ередия олицетворяват не друго, а тъкмо тази епоха...
Следва...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Осъдените души" | Вход | 9 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Осъдените души
от mariq-desislava на 08.10.2011 @ 11:26:05
(Профил | Изпрати бележка) | | За мен лично любовта между Фани Хорн и отец Ередия е била винаги по-привличаща, отколкото между Борис Морев и Ирина. Знаеш, че "Тютюн" е осакатен, за да отговаря на вкуса на "силните на деня" - и в оригиналната, и в допълнената си версия за мен е по-разводнен като идея, докато "Осъдени души" е абсолютно концентриран, лично мнение.:) |
Re: Осъдените души
от tomatroev на 08.10.2011 @ 12:30:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Това си е точна така, Мари - и точно това ще се опитам да обясня, защо привличането между Фани Хорн и Отец Ередия е толкова вълнуващо и истинско... видях, че съм объркал името, но явно грешката не е случайна, защото съм си мислил за Ема Бовари... а защо, ще стане ясно по-нататък! : ) |
]
Re: Осъдените души
от abonat на 08.10.2011 @ 12:44:45
(Профил | Изпрати бележка) | За мене Димитър Димов определено е един от най-добрите български писатели :-))) Напомня ми малко на Томас Ман, при когото също има интересно преплитане на Ерос и Танатос, а що се отнася за сравнението между двата романа - "Тютюн" съм чела 2 пъти, а "Осъдени души" - поне 5. Личното ми мнение е, че "Осъдени души" е по-добър, но очевидно "Тютюн" по-лесно се вписва в комунистическата идеология и затова му е отредено това първенство, което се е превърнало в литературна догма.
Поздрави за повдигането на тематиката :-) |
Re: Осъдените души
от tomatroev на 08.10.2011 @ 13:02:21
(Профил | Изпрати бележка) | За добро или за зло, литературата е преплетена с идеологията... но нека да видим как и защо! : )
Продължавам темата, да видим докъде ще я докараме! : )
|
]
Re: Осъдените души
от mamasha на 08.10.2011 @ 14:38:59
(Профил | Изпрати бележка) | Да, в това, че любовната история е само фон на всичко случващо се, си прав. Но анализът трябва да започне от заглавието. То е еманацията на авторовата идея, на авторовото разбиране за нещата.
Защо “осъдени души”? Кой ги осъжда? Кой и какво ги превръща в такива? И защо в края на краищата и любовта, и героите търпят крах?
Ще се опитам да поразсъждавам върху всичко това:
I.Социален роман ли?
Социалният роман изследва художествено-аналитично неразривните връзки между индивида и обществото, социалните недъзи, които пораждат конфликта между стремежа към хуманизм и нехуманната действителността. А тъкмо това е в основата на “Осъдени души”.
Никога не трябва да се забравя, че литературата е СУБЕКТИВНО отражение на ОБЕКТИВНА действителност. Обективното, реалното в случая е гражданската война в Испания. Войната в романа е социално явление, тя не е просто декор, рамка на всичко случващо се, но и фон, върху който се проектира нравствената същност на всеки от героите, тест за моралните ценности и човечността на всеки от тях.
Нима именно всичко, което съпътства войната, не променя и Фани, и Ередиа, и Мюрие. Гладът, болестите, ужасът на смъртта и от смъртта не променят ли мисленето им? Не отваря ли някой сърцето се за доброто и състраданието, а друг не става враждебен към всичко, което по някакъв начин докосва сърцето му, заставя го да върви против установеното, против вътрешните си убеждения, против целия си досегашен живот?
Така че “Осъдени души” е все пак и социален роман.
И още - какво означава "Нямало я голямата, значима идея, нямало в този роман социален, обществен патос, както в романът "Тютюн"." "Тютюн" е роман-панорама, проследява живота на две поколения, отнася се до друга действителност, свързана със съдбата на България. "Осъдени души" ни пренася в Испания - друго общество, други нрави, други социални противоречия и конфликти, друг възглед за нещата. Такова сравнение е, меко казано, некоректно. А що се отнася до голямата идея, не си прав. Има я - тя е в посланията на автора - времето с неговите конфликти и изпитания, обществото с предразсъдъците и начина на живот поставят личността в екстремни ситуации, създават трудно преодолими прегради пред доброто у нея, но и катализира истини за нея, които в други условия, при други обстоятелства, тази личност може и да не преоткрие. Красотата и хармонията, любовта и щастието са възможни само там, където съществува душевна и духовна близост. Липсата им осъжда душите на безбъдност.
II.Любов роман ли?
Всъщност, именно любовта е движещата сила на действието в романа. Но това е невъзможна, опустушителна любов. Тя изисква тежки жертви, които никой от героите не съумява да направи навреме. Разминаването им на фона на страшното време ги превръща в "осъдени души".
Фани:
Водена не от друго, а от любовта си, тя върви след Ередия, пръска всичко, което има, опитва всяка възможност, за да получи така жадуваното признание – че е обичана. Любовта разчупва оковите на грозната действителност, за момент я огражда от враждебността на света; обичайки, тя се чувства свободна от предразсъдъците на света и епохата. Но и обичайки, тя започва да забелязва и да разсъждава върху заобикалящото я:
... - Но болните гладуват… умират! Ередиа и орденът не са виновни за това?
- Не са ли? … Свалете маската си, лицемерни въжеиграчо на мисълта! Не се преструвайте повече на глупак! Вие знаете къде е истината! … Тя е само в мисълта, само в логиката, само в абсолютната идея и развитието на тази идея, която е всичко, която е единствената действителност (…) Вие знаете, че светът е в непрекъснато движение и се развива, че онова, което е било през времето на Лойола, не може да съществува днес… Който не вижда това, е или слепец, или лицемер… Вие се отвращавате от догмите, от мечтите, от жалкото милосърдие и безцелното себеотрицание на Ередиа. Вие знаете какви са несметните богатства на католическата църква и варварската бедност на нещастниците, които лекуваме. Всичко около нас е срамна
още коментари... |
Re: Осъдените души
от mamasha на 08.10.2011 @ 14:51:47
(Профил | Изпрати бележка) | продължение:
и жестока безсмислица, която оскърбява човешкия разум. Кой поддържа тази безсмислица, кой успокоява съвестта на палачите, кой дава морална сила на диктаторите, на претендента, на аристократите, на всички, които сега искат да съборят републиката, да върнат колелото назад? … Вие знаете кой!… Само духовенството, само религиозните ордени, само безумци като Ередиа!… Признайте истината, отец Херонимо Оливарес! Бъдете веднъж честен! Кажете дали съм права! Кажете „да“!...
Фани получава своя миг щастие. Но то идва късно, много късно – когато е уморена от безсмислената битка за сърцето на монаха, когато ужасите на войната са я превърнали в човек с празна душа, живеещ по инерция, когато вече е прозряла жестоката същност на Ередия, разбрала е, че въпреки безупречния си морал, йезуитът си остава йезуит .
Ередия
- многопластов, силен характер; изграждането му е безспорно постижение на Д. Димов.
Още в началото, при първата им среща, Ередия се поддава на женския чар на Фани. И го осъзнава добре, и ще и го признае по-късно. Затова бяга, крие се, отказва да общува с нея. Той самият познава добре себе си и усеща, че в един момент ще прекрачи отвъд чертата. Това го кара да страда, страда, да бъде жесток, да демонстрира непоколебимост и твърдост на убеждения. Не може да не му съчувства всеки, койта е изпитал мъките на любов, която е в сърцето му, но която го гнети, тежи му, която не желае. А когато все пак разбира, че не може да избяга от нея, монахът прави своето признание. Но какво му струва това, изречено с кротост и смирение “Аз Ви обичам, синьора!”, какво изпитва той в този миг? Опустушеният му вътрешен свят е разтърсен из основи – смущението на влюбения се преплита с дълбокота, добре прикрита ненавист към самия себе си - една упорита жена го е победила, накарала го е да се влюби в нея и да извади напоказ чувствата си. Кратък миг. Защото Бог за Ередия е над всичко, той му служи по начин, непонятен за нормалния човешки разум - с жестокост, с двуличие, с аскетизм, достигащ до себеотричане, по начин, превръщащ всички около него в “осъдени души” - той, божият служител, комуто е вменено да спасява душите. Но е продукт на времето и възпитанието си, невъзможно е да се промени.
Мюрие – донякъде бохем, гледащ на живота откъм забавната му страна. Любовта не го отминава, но именно заради нея той поема своята Голгота. Тя го отвежда там, където страданието, чуждата болка, чуждото нещастие го променят.
В лагера откриваме един друг Мюрие – остро чувстващ всяка мъка, опитващ се да лекува и болните тела, и изтерзания вътрешен мир на хората около него, Мюрие, който крие съзнанието за безнадежността на усилия си зад веселие, алкохол и морфин. И, носейки кръста си, бавно се превръща в осъдена душа. Смъртта му е границата, която окончателно разделя Фани и Ередия, независимо от закъснялото признание в любов, независимо от това, че тази любов все още я има в сърцето на жената, независимо от удовлетворението, че е победила йезуита.
Това са няколко само няколко бързи, без претенции за изчерпателност, разсъждения, предизвикани от написаното от теб.
Що се отнася до песента – подходи безпристрастно, не е просто песен за невъзможната любов на една жена и един мъж. Това е песен за “две сенки огнени”, за “две болки плачещи”; едно “сърце желязно”, “една жена, отрекла себе си”, две “осъдени души”, изгарящи във вихъра на “време страшно”. Текстът и мелодията са чудесни и много точно предават посланията на романа на Д. Димов.
|
Re: Осъдените души
от tomatroev на 08.10.2011 @ 16:48:10
(Профил | Изпрати бележка) | Скъпа Юлияна, ти си написала така вдъхновено продължение, че аз като че ли няма какво повече да добавя и много ти благодаря! Обрисувала си така добре и обстановката и героите на Д. Димов в "Осъдени души"...
Но... както знаеш, винаги има едно "но", нали? : )
Предлагам ти едно много просто нещо: да зачеркнем от твоите редове пасажът, където пишеш, че авторът ни пренася " в друга действителност" и описва "други социални конфликти", в Испания и да си представим, че няма нищо такова, а всъщност, авторът, чрез тези герои и тази действителност, говори за НАШАТА действителност и за нас си, че става въпрос не са Испания, а за България през 40-те години на миналия век, когато той пише този роман. Че това е роман не за испанската действителност през 30-те години, а за българската действителност през 40 те години. И най-важното, - хвани се за нещо, да не паднеш! - че един от главните герои, е самият автор, описва себе си, тоест, или е Отец Ередия, или е Фани Хорн!
Прочее, сега няма до отговоря на тази загадка, а в едно друго продължение, живот и здраве!
|
]
Re: Осъдените души
от mamasha на 08.10.2011 @ 18:01:08
(Профил | Изпрати бележка) | Е, няма как да го зачеркнем въпросния пасаж. Защото тогава цялата идея на романа се обезсмисля. Още повече, че той е резултат от впечатления, проучвания, наблюдения от годината престой на автора в Испания, ражда се като такъв в съзнанието му именно там, под испанско небе. Д. Димов е говорел добре испански и вероятно е трупал материал от първа ръка - разговори за Гражданската война, за интербригадистите, за франкистите. Опитвал се е да научи повече и полезни неща, за да бъде романът му съответстващ на реалността, не туристически пътеводител, а истински разказ за драматично време. Мисля, че Б. Димчев е, който казва "И ако правилно съм го разбрал, имената на селищата и местностите, където се развива действието на романа, са взети не от ръководства по география, а са действителни имена, свързани с неговите тогавашни пътувания.“ Д. Димов е искал да напише ИСПАНСКИ роман, роман за испанската , а не за българската действителност. Това твърди Хуан Едуардо Суньига, с когото писателят е бил много близък по време на престоя си в Мадрид. Това става ясно и от разказаното от Тодор Нейков, също близък на Димов - "Беше си накупил пълните съчинения на Лопе де Вега, Калдерон, Тирсо де Молина, разбира се, «Дон Кихот» на Сервантес, а от по-новите най-важните произведения на Унамуно, Пио Бароха, Валие-Инклан и други.“
Впрочем, в Испания навярно се заражда намрението на Д. Димов и за другата му "испанска" творба - "Почевка в Арко Ирис". Е, тук авторът се поддава на конюктурата или му е подсказано, че трябва да има герой-българин и комунист-итербригадист. Но това е вече 1963. "Осъдени души" е излязъл така, както е бил замислен - без да се маскира зад испанските събития българската действителност.
Знаеш ли какво най-много не обичах в работата си като учител по литература - да вменявам на автора разсъждения и идеи, за които той и не си е помислял, но по неведоми пътища, хващайки се за някоя случайно избрана фраза, критиците са стигнали до тях. Та така, според мен в "осъдени души" авторът е вложил съвсем различен от оня, който се е искал на светилата на социалистическия реализъм, смисъл - героите са осъдени не защото са представители на капиталистическия свят, а защото времето и разбиранията им са направили любовта им невъзможна. Битката помежду им е опустишила сърцата, подкопала е силите им, направила е невъзможно физическото им оцеляването. Затова авторът - добър познавач и психолог, убива и Ередия, и Фани. Това съм твърдяла, това съм преподавала.
Колкото до това, че е вложил от себе си в героите си, то иначе не би се и получило. Прототипите са си прототипи, но истински пълноценни образи се получават само когато вложиш в тях и от своята душа.
Главен герой? Авторът - Рикардо Ередия? Или Фани Хорн? Не, според мен, ако и да се е оприличавал с някого от героите си, то най-вероятно е било именно с Жак Мюрие - той е наблюдател, разсъждава, съди или поучава, разговаря, хвърля се във вихъра на събитията, но не е техен двигател. Мюрие повече му подхожда и като манталитет. пък и не забравя, че все пак Д. Димов също е лекар, макар и ветиринарен. |
]
Re: Осъдените души
от tomatroev на 08.10.2011 @ 18:39:23
(Профил | Изпрати бележка) | Започвам, Юлияна, от края на твоя коментар. Вапцаров има едно стихотворение, където се повтаря като лайтмотив: "Това бях аз..." И добрите... и лошите!
Да, сигурно Д.Димов е проектирал част от себе си върху образа на Мюрие, както и върху всеки един друг образ, не можеш да изградиш образ, без да вложиш нещо от себе си в него...
Но... в случая, там е работата, че героите, уж представители на капиталистическия свят, всъщност ОЛИЦЕТВОРЯВАТ социалистическия свят! Преди да съм написал продължението, мога само да подскажа малко: не знам дали в Испания Димитър Димов се е натъквал на фанатици, обсебени от една "велика" идея, но знам / от всичко писано от него /, че в България той е преминал през всичките степени - от обожествяването и обожанието им- през разочарованието - до омразата! Говоря за нашите фанатици, те съвсем не са били религиозни, знаеш как се наричат, нали?
Но не е даже в това работата - а в това - че заедно с него - това са чувствата на няколко поколения народ - до нашето чак! |
]
Re: Осъдените души
от mamasha на 08.10.2011 @ 19:19:16
(Профил | Изпрати бележка) | Е, мога да поспоря за тълкуването на "Двубой" от Вапцаров, но на друго място. Защото сега говорим за "Осъдени души". Бих се съгласила с теб, ако ставаше въпрос за Естанислао Браво. Той и като време, и като дух наистина е близък на нашенските фанатици. Пък си е и българин. Същите черти можем да открием и в Павел Морев. Отношението към революцията става главният критерий за нравствена проверка и на двамата. Точно в духа и според канона на социалистическия реализъм. Но Ередия? Едва ли. Неговият фанатизъм е наистина религиозен. Други го превръщат в оръжие за своите политически цели.
"Фанатици, обсебени от една "велика" идея." А защо велика в кавички? Защо с ирония за равенството и братството между хората. Това, че някой е изкривил смисъла на една идея, още не означава, че тя е лоша. А впрочем тази идея комунистическите идеолози заимстват не от някой друг, а от Христос: " Ако имаш две ризи, дай едната на брата си" и как беше там по-нататък. Колкото и да твърдят, че религията е опиум, значи те все пак откриват в нея нещо полезно за своята идеология. Д. Димов е мразел не самата идеология, а нейните носители, ония, които бързо и лесно са се пребоядисали в активни борци против фашизма, които са забравили, че в основата на морала на комуниста трябва да стои доброто, мисълта за другите, а не за себе си, които без свян са предавали своите (имало е такъв период на врага с партиен билет), за да заемат по-висок пост, да получат повече облаги. Това го е гнетяло, това е го е отчуждило от света.
А нима ние всички не преминахме през тази "пълна проманя" - от "Осанна" до "Разпни го", нима днешният най-гласовит обвинител на комунизма не е най-яросният му вчерашен привърженик. Този ренегат така се е окопал в нашето време и оплюва всичко старо, лепи етикети, само и само да не дръпнат горната му дрешка и да не видят под нея остатъците от червеното знаме.
Нищо ново под слънцето откак свят светува. |
]
Re: Осъдените души
от tomatroev на 08.10.2011 @ 21:05:26
(Профил | Изпрати бележка) | Не виждам какво има да оспорвам по всички тези твърдения. Всичко това е вярно, но аз искам да се върна там, където свърших и откъдето утре мисля да продължа: казвам, че в "Осъдени души" Д. Димов визира не испанската действителност от 30-те години / въпреки, че действието се развива в Испания и героите не са българи /, а става дума за нещо друго.
Ще поясня с пример. По време на тоталитаризма прочетох един научно-фантастичен роман от Станислав Лем / За съжаление не помня заглавието/. Действието се развива на далечна планета. Там героите, в илюзорният свят на мислите си, контролирани строго от управляващите, са в непрекъснато блаженство, докато в същото време, в реалния сват, живеят в нищета и робство.
На всички ни е ясно, че писателят-фантаст има предвид тоталитарното полско общество от 60-те години, когато е писал романа си.
Що се отнася до другото, за идеите, имам стихотворение тук, скоро съм го пуснал, със заглавие: "Аз никога не казах", ще се радвам да чуя мнението ти за него! |
]
Re: Осъдените души
от mamasha на 08.10.2011 @ 22:10:50
(Профил | Изпрати бележка) | Добре, ще почакам да прочета следващата част на "Осъдени души" и тогава ще продължим размяната на мнения. Но ми се струва, че това все пак си е твърде свободно тълкуване на нещата.
Е, а Лем не е единственият, който чрез научно-фантастичните романи критикува съвременното си общество и рисува утопичните си мечти за бъдещето. Тук можем да си спомним и Иван Ефремов с "Часът на Бика", и Любен Дилов с "Парадоксът на огледалото" и "Двойната звезда". Даже Ефремов е бил толкова убедителен в утопиите си, че след смърта му милицията прави обиск в дома му, за да търси доказателства за заговор против социалистическата родина. :))))))))) Да, сега очаквам да вметнеш нещо на тема "Фанатизъм" :))))))) А Лем в едно интервю за в. "Известия" споделя, че не може да понася научната фантастика и я счита за второстепенен, инфантилен жанр. Вот так.
Що се отнася до стихотворението ти, прочетох го още веднага, след като го пусна. Нима не съм ти написала коментар? Ох, пустото ЕГН. :)))))))) Ще го направя сега. |
]
Re: Осъдените души
от mamasha на 08.10.2011 @ 18:39:25
(Профил | Изпрати бележка) | Забравих да добавя нещичко за фанатизма. Той не е прерогатив само и единствено на комунистите. И "не човек, а желязо" не нищо повече от метафора. Защото все пак "устата сгрешила, сама промълвила...".
"За да бъде щастлив тоя земен живот, първо мъдри да бъдем", казва Софокъл. А във фанатизма няма и грам мъдрост.
С фанатизъм първите християни са отивали ва арената, за да бъдат разкъсани от зверовете в името на вярата си. С фанатизъм якобинците са пращали на гилотината враговете и другомислещите. Докато и те самите не се превърнали в жертва. Пак така фанатично хитлеристите са изтребвали цвета на германската нация, евреите, славяните. От фанатизма се ражда атомните бомби над Хирошима и Нагазаги, събужда се за живот геноцидът на червените кхмери, пръкват се всякакви убийци, маскиращи се, прикриващи се зад думите - основа на европейската демокрация и хуманизъм "Свобода, равенство, братство". И този лозунг съвсем не е продукт на комунистите. Това е девизът на... Френската буржоазна революция.
Така че да виждаме във фанатизма на Ередия нещо комунистическо, да го наречем комунист - е, това е твърде фриволно. Нещо, което едва ли самият Д. Димов е виждал в героя си. За да внуши идеи, писателят ги въплъщава в характери. Фани и Ередия прекрачват границата на мъдростта в мислите и делата си, с непреклонността си нарушават тънката хармония между доброто и злото и сами се осъждат на нещастие, превръщат се едновременно в жертви и наказани.
|
]
Re: Осъдените души
от tomatroev на 08.10.2011 @ 18:08:14
(Профил | Изпрати бележка) | Без съмнение, Димитър Димов е майстор в изграждането на образи, може би, даже, ненадминат в нашата проза, не знам, не съм чел напоследък критика...
Мен ме интересува друго: доколко някои от тези герои са проекция на авторовата личност. Защото, ако това е така, и се окаже, че гражданската война в Испания е само начина, да се покаже българска реалност... и писателят е търсел начина да каже нещо по начина: "Думам ти дъще, сещай се снахо!", защото иначе не може...иначе /1945г. /, бият през пръстите!
Да, правилно, за фанатиците става дума... само че, не за испанските, а за нашите си фанатици! Знаеш ги: "Колко дена го били, / ни дума, ни вопъл, ни стон..." |
]
Re: Осъдените души
от Hulia на 08.10.2011 @ 18:32:03
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Фанатизъм и изкривена Истина има и сега колкото искаш, уви...навсякъде - пък и твърде мънички сме, прашинки само...
И тъй като в този роман иде реч най-вече сякаш за вяра, та наскоро прочетох ето тази мисъл на Айнщайн:
* * *
“Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух, Който разкрива себе си в онази малка част от реалността, която ние, с нашия немощен и преходен ум, едва успяваме да опознаем.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Dukas and Hoffmann 1979, 66).
|
]
Re: Осъдените души
от tomatroev на 08.10.2011 @ 18:54:09
(Профил | Изпрати бележка) | | В "Осъдени души" фанатикът е прекрасен със своята вяра, но в един момент започваме да разбираме, че му липсва състраданието към човека, липсва му най-обикновена човечност... и от там започва трагедията. |
]
Re: Осъдените души
от RRHand на 08.10.2011 @ 18:09:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/vonWinkel | | много си прав, Тома. Поздрави за удачното сравнение. Отец Ередия наистина прилича на фанатика - комунист. Не, разбира се, на неговите наследници от по-ново време. |
Re: Осъдените души
от tomatroev на 08.10.2011 @ 21:23:39
(Профил | Изпрати бележка) | | В нашата история ние сме нямали герои - религиозно фанатици. Но герои -комунисти, фанатично предани на една идея сме имали много. И нарочно сега не слагам кавички, защото, в началото, те наистина са били герои за много хора, и жени, и мъже. Тука е разковничето. И от тука тръгва романът на Димов. В него отец Ередия не се променя. Той си е един и същ. Но се променят чувствата на Фани Хорн към него. Така че това е историята на развитието на едно чувство - и как постепенно любовта преминава в разочарование, а накрая и в омраза. |
]
Re: Осъдените души
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 08.10.2011 @ 18:50:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Не бих могла да го кажа така добре като Мамаша и просто заставам до нея.
"времето с неговите конфликти и изпитания, обществото с предразсъдъците и начина на живот поставят личността в екстремни ситуации", дава ти възможност да се съизмериш, себеопознаеш, "да си осъзнаеш мерките", както казва Керана Ангелова.
Поздрав! |
Re: Осъдените души
от tomatroev на 08.10.2011 @ 21:35:56
(Профил | Изпрати бележка) | Мамаша дълги години е била учителка. Системата е дала такова тълкувание на романа "Осъдени души" и тя се придържа към него. Но прочети критиката и ще видиш снизходителното отношение на критиците към този роман и как, като да са си плюли в устите, вкупом възхваляват "Тютюн". Да, и той бил хубав, дори много, откъм стил, но нещо липсвало откъм идея...
Просто искам да покажа идеята, защото тя не липсва, има я. Но за нея повече - утре!
Лека вечер! |
]
Re: Осъдените души
от mamasha на 08.10.2011 @ 23:13:08
(Профил | Изпрати бележка) | Да, Мамаша е била учител. Но ти май не четеш това, което казва тя. Мамаша нито като ученичка, нито като студентка, нито като учител обичаше да се уповава на критиката, на мнението на други. Тя работеше с текста и от текста извличаше всички свои твърдения. В текста е разковничето за откриване истината за посланията на автора. На това учех и учениците си.
Вярно е, че е имало снизходително отношение към романа, вярно е, че конюктурата изтласква напред "Тютюн". Но не знам що за критика си чел, обаче ето един цитат от бележките към едно от изданията на "Осъдени души": "Общо взето, критиката разглежда „Осъдени души“ като литературно събитие, като важно явление в идейно-естетическия живот. Почти всички отбелязват високите художествени качества на книгата, нейната „прогресивна тенденция“, идейното развитие на самия автор след „Поручик Бенц“ към сериозните социални и философски проблеми на времето. Многобройните отзиви и разисквания разкриват сериозната роля, която романът изиграва в литературния живот на тоя период." Като за всяка творба, дори и най-идейната, винаги има "за" и "против". Дори "Тютюн" не е бил посрещнат еднозначно, независимо от това, че се превръща в толериран роман. |
]
Re: Осъдените души
от secret_rose на 08.10.2011 @ 22:14:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | И аз чакам продължението, по тази книга сме се вихрели в не един спор и сякаш моето мнение е много странично от общоизвестното...
Но при мен всичко е поизкривено и няма да коментирам сега. |
Re: Осъдените души
от tomatroev на 09.10.2011 @ 11:57:47
(Профил | Изпрати бележка) | И аз не харесвам общоприетото, защото малко на мелодрама избива и прави романът по-камерен, по-затворен в тази описана история на любов между Фани и Рикардо, че той и монах, на всичкото отгоре...но ако беше само това, значи нищо ново, все едно - "Птиците умират сами"!, такава история вече има. Но знам, че в литературата винаги има още един пласт, под повърхността.
Не знам какво разбираш под "поизкривено", но ми е интересно за какво сте спорили!
Прочее, какво да обяснявам, вече написах продължението, пуснах го, чакам да излезе. |
]
Re: Осъдените души
от Danielita на 09.10.2011 @ 02:35:10
(Профил | Изпрати бележка) | Тома, струва ми се че търсиш под вола теле. Защо се опитваш да политизираш темата и по този начин да опорочиш едно от най-силните произведения в българската литература? Историята би могла да се развива на фона на всяка една война. Какъв "комунист" е йезуитът Ередия, защо не "фашист", те поне са вярвали в бог.
Много повече ми допаднаха разсъжденията на Мамаша, няма да я повтарям.
Извинявай, дано не съм те засегнала, но съм особено чувствителна на тема религиозен фанатизъм. А романът и филмът са ми любими и никога не съм си помисляла да правя паралел с "Тютюн" на същия автор. Виж паралела с "Птиците умират сами", както казва Пагане , да, мисля че е по-уместен.
Поздрави! Дани
|
Re: Осъдените души
от tomatroev на 09.10.2011 @ 12:14:20
(Профил | Изпрати бележка) | Спокойно, Дани, знам какво пиша. Знам какво е писал и Димитър Димов. Повярвай ми, написал е нещо много повече от роман от типа на "Птиците умират сами"... Просто, ако романът е море, искам да покажа, че е малко по-дълбоко, отколкото се смята. В писателският занаят трябва да има всякакви хора: и такива като Мамаша, които показват колко е красиво морето, и такива като мене, които показват колко е дълбоко... Мисля,че тогава още повече ще го обикнем и още повече ще му се наслаждаваме, защото, хубаво си е нашето Охридско езеро, но друго си е Черно море, нали? : ))
До скоро!
Тома |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 676
ХуЛитери: 1
Всичко: 677
Онлайн сега:
