автор: iskraveselinova

Омръзна ми да падам на нозете си.
Омръзна ми да бъда силна.
Като ястреб над синовете си,
Като скала до мъжа си стабилна.

Като кремък да чукам по делника
И с труд да си вадя хляба.
Да се събуждам в понеделник
И да си лягам чак в сряда.

Да газя боса в тръните,
Да чистя от плевел нивата
И да плача само насъне,
Завита в горяща коприва.

Да раждам и да вия от болка
Като пребито с камъни куче,
Да работя до изнемога-
Само на това съм научена.

Затова нощем в тъмното
Падам като пребита
И съм жестоко пречупена,
А не пружина навита.

Затова докато давам наслада,
Я давам само с тялото.
Докато мъжът се задъхва,
Аз си представям бялото

И чистото на нирваната
(чувала съм само за нея).
Тягостно скърца дивана,
А аз виждам някаква фея,

Която с усмивка притулена
Нещо ми казва тихо.
Лежа като дърво ошмулена
И без сълзи започвам да хлипам.

Липсва ми нещо,по дяволите!
Липсва ми да съм слаба,ранима,
Да има кой да ме гали
И да ме теши някой да има.

Ставам и в тъмното леко
Прошляпвам с боси нозе.
Галя с тъжна усмивка
Спящите си синове.