автор: Pobeditel

Куплет по куплет, стиховете си редя,
разнася се уханието им на длъж и шир.
Не пиша за конкурси, а за любовта.
В света само тя носи спасение и мир.

Нали ме знаеш, казвам се ноември,
а в октомври съм по лятному горещ.
Прегръщам с плам и през декември,
познавач на пролетното чувство вещ.

За мен винаги ще си най-прекрасна,
като магичната Луна в нощното небе.
Мисълта ми с теб толкова израсна,
че се побира в чудесните думи две.

Искам да ти разказвам безброй неща,
но понякога и няколкото думи стигат.
Устни, пулс, ръце, живот и топлина.
Те в царството на Ерос ни издигат.