автор: ATOM

И на вис, и на шир, и на длъж,
не пречиства дъждът. Наводнява ме.
Аз се давя в най-бистрия дъжд,
преполял ме почти в осезаване.

Възприемам те, чувствам те, знам те,
мой вживителен знак в съдбописа...
В паралелните аз-варианти
паралелната истина ти си.

Но останах неслучен, отвъден,
неоформен от облак астрали...
По дъжда само можеш да съдиш,
че не съм съчинен, а реален.