Един спомен, уморен като мен,
ме догонва изплезил език.
Той във всеки мой труден момент
в тъмнината ще бъде светлик.
Един спомен със мирис на дюля,
за луна натежала от мед,
за коляно разбрало ожулено,
че е камъка твърд, а не мек...
Един спомен съвсем пеперудено
прошумулва във делнични мисли
и със поглед чист, непринуден
пак света ми от фалша изчиства.
Един спомен - стара повеля,
е запрела със приказки баба
от душата ми бяла къделя,
нишка родова, силна и здрава.