Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 1024
ХуЛитери: 4
Всичко: 1028

Онлайн сега:
:: ivliter
:: rady
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПолегнала съм...
раздел: Други ...
автор: silence

Полегнала съм на едната си страна и сънувам.
Сънувам в мрака приплъзващото се мъжко тяло. Виждам сякаш голите гърди, косъмчетата, проблясването на очите. Усещам как топлата длан се мушва под нощницата и бавно я повдига нагоре. Знам какво иска. Но се колебая дали да отворя очи - така сладко си спях.
Устните му пълзят след ръката. В един миг той долепя предната част на тялото си до гърба ми. Няма да ми се размине - установявам - а и всъщност не искам да избягам от тази ленностна нега, която ме обзема.
Тялото му все повече се отпуска върху моето, а ръцете стават по-настоятелни и възбудата се опира в дупето ми.
Изведнъж нахлува болката. Тя идва неочаквано и сковава тялото ми. Толкова е рязка, че усните ми застиват в безмълвен вик. Ръцете, които ме обхождат, сега ми се струват досадни. Цялото ми тяло се е сковало с една едничка цел - да реагира срещу болката.
След миг ръцете му застиват. Усетил е явно.
- Е, не и отново - изпъшква той. Не мога да усетя дали в гласа му има разочарование, съчувствие или просто се чувства длъжен да каже нещо.
След още миг ме обръща рязко по корем. Аз, неспособна още да издам и звук, безропотно се подчинявам.
Ръцете му обхващат местото на болката и започват да го разтриват.
А на вас случвало ли ви се е в някой сублимен момент да ви се схане крака? Болката е ужасна.


Публикувано от mmm на 08.10.2004 @ 16:27:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   silence

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 22:57:58 часа

добави твой текст
"Полегнала съм..." | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Полегнала съм...
от Geo (pipindo@yahoo.com) на 08.10.2004 @ 17:57:27
(Профил | Изпрати бележка)
Уби ме!! :)))
Случвало ми се е, но и през ум не би ми минало да го напиша така :)
Поздрави