автор: frezija

Връщам те при себе си, а знам,
никак, ама никак не е честно!
Тъкмо беше свикнал да си сам
и за тебе да съм в неизвестност.

Връщам те за малко и без срам,
плъзвам се по теб като екзема.
Тук си не защото ще ти дам,
а защото искам да си взема.

Ако егоизмът е хашиш
щях да си отида от свръхдоза.
Ти отдавна спря да ме болиш
и от векове не ме тревожиш.

Нямам ни усещане за грях,
ни вина, ни скрупули, ни нищо.
Толкова съм зла, че ме е страх
да не се самоотровя скришом.

А не съм готова да умра
в тази зима куча и сурова.
Знам, че ще ме браниш от смъртта -
връщам те за противоотрова!