Във оня ъгъл в дробовете ми се връщам
където баба ми разплита
краищата на душата си
по- недокосната от момини гърди,
по ненамерена от натрошено вчера.
Под дългите очи на хоризонта плаче,
разстила точената нежност
върху плочника на лятото,
а светлината е по- пухкава
и от катмите в двора...
във оня ъгъл в дробовете
сачовете непотребно почерняват,
когато вечер, като бял преснак
в очите ми горчи...