автор: bebvragalowski

Край ъгъла на обли небосклони
излъгани мечтите ми кръжат...
От празни думи, от зловещ разврат,
от влъхвите на ялови нагони!

И в архаични тоги Боговете
с пророчества ме стряскат и крещят,
изтръгнали от своя вечен ад...
жарава за слънца на световете!

Не зная кой съм! Зародиш или пръст!
Подвижен мост над вечната река.
Пълзят по мен, в мъглите се пека
и кръста влача на прокълнатата мъст!

Безславен рицар ме дари със броня
ръждясала от кръв на врагове...
В леглото ми върлуват зверове,
на сън препускам на султана с коня.

И бос се боря с чуждото пиянство -
пустинен остров, бягство, суета...
Раздавам се въртейки на пета -
дареното ми вътрешно пространство.

С пресъхнал корен водя странна хайка -
ще може ли дарено да даря?!
Пропуснат миг под звездната заря
и танц намерил млечната си майка...

10.05.09 гр.Мадрид