автор: artist

Така тази нощ усетих леглото си -
огромно и бяло,
необятно, самотно, смразяващо...
Към кухнята хукнах,
направих спасителен чай -
мента с лимон, вместо водка!
Не е за вярване!
В ръцете си държах една поетеса -
лудо-вятърничева,
самотно-несретна,
влюбено-дръзка,
пръскаща стихотворения
"златни лунички
върху лицето на световната поезия"...
Търся отговор!
Часът е четири!
Някъде през девет океана си...
в десетия!
Денят е сряда! Няма те!
Годината е...Двадесет и първи век
от новото летоброене...