автор: florans

Под купола на летен звезден шатър
бащиният двор отново
ще ехти от стъпки, смях и говор.
В притихналите клони на дърветата
гнезда от спомени ще се раздвижат,
ще хукнат босоноги по росата
на детството и родната ти стряха.
И всеки ден ще бъде Сътворение,
ще почва всичко отначало,
защото твойто утро и денят
ще тръгват все оттук -
на поглед и прегръдка от безкрая.
Дори безлюдна да остане,
ще те очаква бащината къща
със занемелия часовник
и снимки пожълтели;
със оня смях внезапен
на прохождащо дете,
което ще повтаря с жест и поглед
най-яркия ти детски спомен -
със аромат на индрише,
на здравец, мащерка и риган.
И ще отекват калдaръмено годините...