автор: Kanegan

Не бързай слънце да залязваш
с душа от злато, с коси от искри
в къдрав облак вплело.
Не бягайте, о спомени от детство
душата се оглежда плахо
във птици- спомени дошли
отново те са оживели.
Старинна къща с дървени греди
река по- бистра от съдба,
където рибите се гонят онемели
водата изворна събужда минало.
Дюкяни стари, занаяти оживели
ръце ваятелски, в плодове изгрели
лице болярско очите гледат онемели
съдби от миналото в миг осветени.
Уличките калдъръмени и тесни-
и църква с царството небесно
къде стояхте мигове, о детски
в живота всичко е известно.