автор: nikoi

В една асоциация за дъжд
откривах те,
откривам те,
откри ме.
Далече си сега, за да те лъжа,
че зная за отвъдното ти име.

На хората им писна от смъртта,
на хората от негатив им писна.
Но аз не мога да подпра света
на рамото ти много дълго липсващо.

И съответно той ще продължи
да се върти като дръгливо куче.
А в лапите му черни ще лежи
живот, на много нелюбов научен.

Но все едно, защото съм без теб.
И отсега натам без теб ще бъда.
Ще меся хляб от плач, от гняв и пепел.
Ще храня кучето. И ще го пъдя.

Не знам коя посока си поел-
светът не се затича по следите ти.
И хубаво - душата е минно поле
над което ангелите прелитат.