Пропадаме от отчаяние.
Пред нас е пропаст.
Крачка и...
в бездънна яма
мидена черупка,
разтворила лоното си,
за да ни приеме
в мрака.
Пустинен пясък,
завихрен от присмехулен вятър,
завъртял дните ни върху рулетка,
отнел мъдростта на погледа,
прострял спомените да се сушат
между деня и нощта.
Под погледа на луната,
под писъка на сова,
вятърът разпилени песъчинки сбира
в мидена черупка.
В топлото лоно на мида
се ражда
бисер...