автор: ivliter

Насядали са старците на припек.
По изкривените им гърбове
пълзят последните лъчи на слънцето.
В зениците им огънят догаря,
мъжди едва-едва.
Бастуните в треперещите им ръце,
подпрени са на прага на отвъдното.
Спи тишината на пръстта в гърдите им
и с нетърпение в очите им се вглежда
къртицата на уморената съдба.
Но те сега са тук и съм щастлив,
че чувам думите им тихи
и мога да поседна още миг при тях.