автор: whitehart

Безцелен ден и ведра тишина.
Стоя спокойно в центъра на всичко.
В минутката – събрана вечността…
А смисълът – във песента на птичка.

Планински хлад под нощното небе
И хиляди звезди – а аз съм сам.
Безкрайното пространство ме зове.
Пристъпвам тихичко. Като във храм.

В душата ми се ражда светлина
И влива се в небесното море.
Опитвам се за теб да събера
Частичките от поглед на дете.

И всичко продължава – ден след ден.
Дори и да не вярвам на сълзи.
Ти търсиш себе си, аз търся мен.
Призвание – „Търсачи на мечти“…