автор: gorski

Моя среднощна - тъмна и бяла -
как ме намери зад седем врати?
Как си вървяла, как си живяла
толкова дълго без мене ти?

Ето ме, аз съм, предан, без маска,
среден на възраст и краен по нрав,
жаден все още за искрена ласка
и относително жив и здрав...

Знаеш какво е мечтата по дело,
а да си вързан с невидим синджир.
Жаждат очите родопско бело,
тялото търси балкански вир.

В мене се сплитат сабя и роза,
ек на копита с камбанен ек.
Само че днес е век на невроза -
ХХ-ти - двойно зачеркнат човек.

Как ме намери, как ме отключи
и ме изтегли от мъртъв ров?
Искам сърцето ми пак да се учи
на всеотдайна любов.


(Преди 1981 г.)