автор: boliarkabg

Слънцето бавно слизаше надолу и напичаше скалите. Още беше рано, август беше, а дърветата запъстряха. Прегорели бяха и шареха гората. Долу, в зеленото се мушеше Ломът и тъмните му води блясваха като кинжали по завоите. Монахът беше приседнал пред килията си , погледът му се рееше нейде отсреща, към манастирските пещери, но очите му не виждаха техните хубости.
Конници, войска се нижеха пред него, в дълги колони пресичаха Хемуса, пресрещаха византийските войски и се хвърляха в боя. Ето там, назад мярна и Михаил Палеолога. Измами го той, измами го, взе жена му в плен заради византийска принцеса. Сърцето на Монаха се разтуптя, застяга го монашеската дреха, задъха се. Отвори очи. Долу, край потоците кротко пасяха в тучната трева няколко коня, пчелици жужаха, всемирен покой беше и наслада. Сега пред него застанаха сина и по-малката му дъщеря, укорително го гледаха и му се сърдеха,че ги беше изпратил в плен на Чака, синът на Ногая. Но какво, какво можеше да стори, всичко беше заради България. Нали затова изпрати и любимата си дъщеря Елена за съпруга на сърбина Стефан Урош Милутин. Пак заради българско влезе в съюза на Карл Анжуйски срещу византийците, защото България вече беше изгубила в бунтовните години на Ивайло Македония, Белград, Браничево, а Видинската област и Средногорието бяха се отцепили сами. Ееех, не му достигнаха годините, тежко въздъхна Монахът. Зарея поглед в небето. Птиците волно летяха, орли се виеха бавно и царствено, прохлада вееше от усойните пещери, клепалата на църквите и манастирите се обадиха за ранната вечерна молитва. Колко много дарове беше дал на манастирите. Искаше нищо да не им липсва, монасите само да преписват книги, да рисуват икони, да украсяват църквите. Майстори иконописци идваха чак от Търнов, изкусно изписваха скалните параклиси, манастири и църкви. Друго тегнеше в душата на Монаха. Ногай подмолно беше разпалил междуособици сред болярите, разединяваше ги умело, положението беше станало нетърпимо и Монахът подири помощ от императора, но каква помощ от византиец? Десет години живя в заточение. Зад себе си беше оставил достоен син. Тринайсет византийски архонта взел в плен след тежка битка Светослав и ги замени за баща си. Сега, след тежкото изгнание, след годините на войни и дипломация, кротко почиваше в тишината на манастира край Лома, близо до родния Червен. Червен - имението на рода му, личен подарък за смелостта и силата му. Замъкът беше сред най-големите и силните крепости на царството, втори след Търнов. Яки крепостни стени и непрестъпни скали го пазеха от враговете. Обичаше той червенската крепост, обичаше да се разхожда сутрин в тишината по пустите още улици, да наглежда стражите, да рее поглед в далечините на Москов дол, да гледа към друма идещ от Търнов. Обичаше преди изгрев да излети с оседлания си кон сам, без стражите и да язди край Лома, да оглежда стените на крепостта, докато долови ударите от наковалните на ранобудните занаятчии и утринният звън на камбаните. В ушите на Монаха зазвъняха камбани. Червенските ли бяха или пък манастирската биеше за вечерня? Трябва да отиде да види, ако е за вечерня да не закъснява, трябва да побърза, а толкова добре му беше тука, пред килията в скалите, под лъчите на залязващото слънце. Искаше да стане, а беше отмалял и все понечваше да се надигне, но все звъняха в ушите му камбаните…
-Брате,брате, ставай брате, време е за службата- младият монах кротко побутваше Монаха по рамото, но той не надигаше глава. Наведе се над него младият , погледна го ,изправи се и забърза към обителта. Влезе с приведена глава в църквата, отиде до игумена и прошепна:”Царят, царят…Тертер е предал Богу дух” . Зазвъняха камбаните протяжно и тъжно, огласиха Поречието и съобщиха на Червенската крепост и манастирите, на царството, че Монахът - царят Георги Тертер е завършил земния си път и е предал Богу благочестив дух…Беше краят на лето 1309-то.

…Днес в пещерите на Поломието край с. Иваново, в един от скалните манастири, в пещерата „Кръщелнята” надпис съобщава,че там е гробът на българският цар Георги I Тертер /1280-1292/, който е завършил земния си път като монах , бил щедър дарител на всичките околни манастири за тяхна и на България слава. Отбийте се там и запалете свещица за един от царете на средновековна България, куманин по произход, болярин на Червенската крепост и цар на Търновското царство-Георги I Тертер.