автор: orel

Научи се да казваш ние
вместо главното си Аз!
Запомни, че сърцето ми бие
не за мен, а за нас!

Знай, че нищо не струва
колкото обич една!
Всеки предлага, търгува -
моята няма цена!

Няма везна сътворена
за да я премериш -
можеш ли цяла Вселена
в шепите си да събереш?


Не пресмятай нивга по колко
обич за мене си дала!
Страшна е тази болка,
с катран душата заляла!

Остави я по детски чиста
в храма ни коеничила.
Не я разпъвай на кръста -
без грях да бъде ничия.

Ако ли търсиш покоя
сред вещите бездиханни,
ще се оттегля достойно -
там сред полята уханни.

Ще се зарея невидим -
там сред звездите далечни,
за да ми завидят,
че обичам те вечно!