автор: meiia

Отправна точка. Раждам се и с взлом
подир живота всяка смърт започва
с горчиви истини и смъртница съм, щом
под стъпките ми няма ни вода, ни почва.

Не смогвам с верите си, просто съм обет
за обещаното ми от съдбата "много".
Часовникът на бала все е на"без пет",
но вече приближава времето за сбогом.

Стрелката му в гримасничене се криви -
артритен, показалецът на боже право
пружините на страст и близост ще взриви,
та другата стрелка да пляска "Браво!"

за всеки врязан в целостта ми ход -
светът ме е пропуснал, бримка в плетка.
В очите му съм малък книжен параход
и беличка графа от неговата сметка.

И точката под нея в неподписания чек.
Рождение и после в цели сто години
да бъда самота. И тъкмо срещам се в човек,
на път към самотата си да ме отмине.