автор: holi_day

Нарисувай ми усмивка,
както спя.
Рисувай я тихо
и нежно.
Нека не поискам
да свърши нощта.

Усмивката моя
ще ти подаря,
да ти топли сърцето,
в утрото,
което настоятелно
и някак предателски,
напук на нашето несъгласие,
ще се развидели.
Нарисувай ми усмивка,
когато
в забързания делник
крача.
Дори да не поспра,
ще я сграбча
и с нея
окрилена
ще покоря върха,
за който реших
вчера,
че непосилна мечта е.
Усмивка ми нарисувай
вечерта,
която ще приема
някак смирена
и приседнала на прага
уморена.
Усмивката моя
пак на теб в дар
ще предложа.
Споделена,
когато е тя,
ни възражда
и пак,
и отново...

Нарисувай ми усмивка...