По кожата ми бавно плъзват лудости,
настръхват побеснелите очи.
От всяка ласка сътворявам чудности,
показвам точно как да се мълчи.
А талията ми танцува блусово...
Пулсът изпод ноктите крещи...
Протягам устни сочни и нахъсани
към рамото ти. Няма да боли...
Разпръсвам се по всички кулоари,
които съществуват вътре в теб
и щом дванайсет в полунощ удари,
ще тръгна валсово със ветровете.
Не, нямам право да остана дълго,
танцувай с мен, сега ме прегърни...
Аз имам много неплатени дългове,
със теб изплащам късните мечти.
По кожата ми бавно плъзват лудости...
И нека да е страст и да боли!
Когато пак се срещнем нацелувай ме,
но днес е вече късно, остави...
11.05.09