автор: kandid

Днес видях камили, много камили на път и обратно от аймака ”стоте дървета” (сомол).
На около 150 км от Улан Батор в доволно голям аймак днес към 9,10 ч. се сблъскали два камиона и два самолета. Монголия е страна на парадоксите (коя ли не е).
Д-р Даш ни изстреля по спешност: д-р Едуард Александрович, мене и д-р Гамба.
Пътувахме до катастрофата с газка.
Времето, както винаги тук беше невероятно променливо.
От една страна слънце , от друга - в далечината буря, с тъмна колонада от водни потоци, свързващи небето със земята и зигзаобразни светкавици.
Огромна степ, обрулена отвсякъде с вълнисти земни масиви и нито едно дърво, нито един храст.
Сутрин земята е покрита с нежна , зелена , ухаеща тревица на височина не повече от 4-5 см. Хванахме летящ скакалец, който при летенето си издава металически звук.
И така, както се наслаждавах на необикновения простор, на сладкия чист въздух и на причудливите форми на облаците, видяхме и голямо стадо камили, възползващи се от утринната трева.
В аймака заварихме ужасяваща картина.
Всички пострадали и мъртви и живи бяха набутани в голяма стая.
Започна голямото сортиране.
Пристигна самолета за транспортиране : тежко ранените и мъртвите в него, леко ранените за до самолекуване в аймака. (смрад,кръв ужас – докторска работа). Ние с Едуард Александрович се качихме в самолета, заедно с тежко пострадалите .
От самолета Ан -2 в съвсем нисък полет се виждаше земята. Голи пустинни хълмове, огромни равни пространства , абсолютно подобие на географски макет.
Блатисти местности, разлети реки и езера и никакви гори. Своеобразна красота, от която се възхищаваш , докато не ти дойде на ум, че това е пустиня, т.е. много трудно се живее.
Тук там белите гъби на юртите, (по две по три) и само много рядко купчинка селище и то без дървета, без река, само небе и земя. Отново видяхме река Тола, която в многобройни ръкави се стича към Байкал - чиста и тиха.От летището в аймака набрах снопче степна трева (степная трава), ухаеща, сивкаво сребриста,нежна типична степна трева. Ще я отнеса в София.
Чудно! Никога не съм се чувствала толкова здрава.
След повече от 8 часа пътуване с газка. Ужасният подбор на мъртвите, тежко пострадалите живи, възможната първа помощ и т.н. (неописуемия лекарски труд), и обратният полет със самолета и следващото разтоварване и сортиране на ранените.
Главата ми е ясна, а настроението великолепно.
Невероятно!
Може би, защото се уверих, че земята е кръгла, съдбата е неуправляема и всеки миг живот е неоценим подарък.