автор: Solara

Да те забравя незапомнен
без да си оставил спомен
Подет от Северняка леден
да отлетиш разкъсан и отронен

За теб ще е свише награда
защото аз съм огън зноен
изпепеляващ всичко без пощада
А, после плача над отломките
и пепелта във кал се стича

От сока жертвен пристрастено
смучат корени
за да разпyкнат
пак напролет листи

Не мога да ти обещая щастие
защото съм стихия, лудост,
болест и природно бедствие,
горчилка в чашата пенлива

Да те забравя незапомнен
за теб ще бъде милост подарена
за мен-тъй търсеното изкупление
Страхувам се да чувам
близо стъпките ти,
защото вярвам, че обичам те