автор: zebaitel

Ония отгоре, дето вместо коренчета и листа имат други израстъци, на които им викат ръце и крака, и дето нямат привилегията да си смучат от яденето с коренчетата, пардон, с краката, а трябва непрекъснато да търчат насам-натам, и да пъхат разни гнусотии в най-горната си, нецъфнала още пъпка, наречена глава, за да съществуват, си мислят, че като говорят разни глупости, ние долу не ги чуваме.
Даже много добре ги чуваме и ги съжаляваме, защото се заблуждават, че ни били отглеждали, а „де факто”, това го каза един тежък адвокат, по стъпките го прецених, на една по-лекичка дама, като й обясняваше защо не й дължи нищо след прекараната заедно нощ, тъй като удоволствието било взаимно; та, „де факто”, ние се грижим да не им нарушаваме спокойствието, като цяла зима си спим в земята, нито им искаме да ни поливат, нито да ни окопават и плевят, даже и за дрога не сме ги молили, макар че, кой би отказал по някой шот?! Преди седмица ни отпуснаха някакъв нов, бял прах, чух че се казвал селитра, маалее, щура веселба настана, народът се надърви, така рекоха многогодишните, пусна мъзга, взе да пее „ние сме цветята на света, искаме слънце и свобода, make love, not war”, и хукна нагоре, намушка калната коричка на земята и вече почти всички сме на светло.
Та, искам да кажа, че не им създаваме грижи на ония двукоренните, пардон, двукраките, а като пораснем сме щели да цъфнем и да им правим сивите дни цветни и миризливи! А що се отнася до зимата, те само си мислят, че спим – долу при нас е такъв купон – врелите и кипели в поникването и цъфтежа многогодишни разправят такива пикантерии за живота горе, че ние, новичките, дето още не знаем дали сме едногодишни или многогодишни, настръхваме и с корен и с кълн! И всичко се върти около секса: как било възбуждащо прекрасно, как пчеличките се изреждали да правят секс с теб, макар да им били къси хоботчетата и много бързо да ги пъхали и вадели, как понякога се получавал групов секс, защото няколко пчелички кацали наведнъж и това било полезно за оплождането...е случвало се и да кацне някой мързелив и тежък търтей, който само те клател, и най-много да ти разпердушини венчелистчетата и да ти увреди тичинките, но това се изтърпявало.
Аз, както казах, вече съм на светло и бързичко раста, за да достигна другите. Около мен са нацъфтели цяла леха лалета. Високомерни са, веднага го забелязах, не ми говорят, само лениво поклащат бедра, стебла де, но аз долавям отделни срички, като си клюкарят: ре-пей-на-ха-лен. Не знам какво значи това, но да не ми се правят на много важни, защото виждам как пущат пчеличките да се пъхат под червените им полички, пък и като ги гледам така наредени все червени, си мисля, че сигурно това е нашата улица на червените фенери!
И зюмбюлите не са ми много приятни. Те не се надигат толкоз, аз вече съм по-високо от тях, но така са се напарфюмирали, че ми прилошава! Не дай си боже да развия сенна хрема и да почна да кашлям и да се сополавя, как ще правя секс тогава?! Още малко и може вече да цъфна, макар че не ме напъва нещо!
А, и долу ни предупреждаваха да се пазим от една двукрака, на която най-горната пъпка била цъфнала в сламено-русо, работела в джоба на мъжа си, така казаха, не знам как се побира там, и в неделя, след като се наспяла, се правела на градинарка. Била изключително опасна, защото не познавала кое е цвете и кое трева/ не за пушене, де/, и се ориентирала само по размера.
Я, ето я, иде. Не ми изглежда опасна, само дето е с много къса поличка – и пчела не може се пъхна там, и горните си листа, ръцете де, е напъхала в някакви ярко-жълти чорапчета за горни листа, и размахва някаква големичка лъжичка с остро връхче. Я, клекна до мен. Сигурно защото съм най-красиво и най-голямо. Ще ме гали:
- Ох, боли! Не ме дърпай, не ме удряй под кръста! Глупачка! Аз не съм правило секс още, пусни ме! Олеле, умирам си младо и зеленоооо!