Приятели, не бягайте от мене
дори и да не съм онази същата.
Забравихте душата осланена
как я разхождам в празна къща.
И пренареждам спомени за лято.
Животът ми - ограбена витрина,
където ровеха да търсят злато,
но треската... и тя отмина.
Защото всъщност всичко отминава
се стапям тихо в есенния скут.
Ръждивите листа, дъждът издават
присъдата. И този вятър луд
надсмива се. Животът ми разклаща.
Приятели, не бягайте от мен,
че тази вечер с болката си плащам.
... Да се родя във утрешния ден.