Моето детство си ти -
вярата в думите
и имената.
Тебеширен прах
мастило червено:
Галатея
или
Чудовище:
пропастта между
думите и нещата.
Аз съм в твоите
закъснели фрази,
в невидяното съвършенство.
Помъдряла
и остаряла
продължавам
надвесена над писмата.