автор: atom

Дали само защото мълчат са съгласни
със своята твърдост печалните камъни...
А ние и когато говорим – земя сме,
облякла във глас горестта и на двама ни.

Земя са и двете ми пръстчета, дето,
макар и невярващи в явно докосване,
протягат се нежно нататък към светлото
твое лъчение – далечно и косвено

за моята твърдост, за моите камъни…
Земята ни гласно мълчи, камънее.
Отвъд съществува единствено Нямане,
в което небето ни – близост живее.