Обичах погледа ти.
Малката закачка
по вечерта с изпръхналите устни
Твоето -благодаря,че се обади-
изтръпнало по всичките ми пръсти.
Прицелвах се
по твоите завръщания
и тайно ги превръщах в ореоли.
Сънувах се
до теменужено избистрена
и не скърбях
причините си голи.
Неициално се рисувах
в очите ти
и чезнех,бъркаща си мисълта.
Но се задавих
с цветове за повече..
А в твойта графика
ще бъда ли следа?