автор: sav11

На маса дълга до безкрая
отрупана с милион блюда
отляво горд седи героят,
отдясно най-красивата жена.
-Станете!- сякаш Цербер излая
-влиза най-добрият между злите!
Красавицата се заля с чая,
героят изпъчи гърдите.
Но странен вятър през вратата влезе
и студ изпълни тишината.
-Седнете моля, аз съм вече тук-
отекна глас във полумрака.
-Къде си? Покажи се? Ела ри нас, седни-
примоли се красавицата плахо.
-Не мисля, че душите ви ще издържат,
да видят образа и моята плът.
Не всичко със очи се вижда.
Значимо е в погледа отвъд!
За жалост той не ви е даден,
сами сте тръгнали по смъртен път.
Мечтите ви за Рая са измамни.
Няма живот след смъртта!
-Кажи ми ти какво аз да направя?
Желая винаги да съм красива,
да не старея и да не умра.
-Защо сме тук?-героят се изправи
и блъсна в масата юмрук.
-Седни геройче малко, “славно”
седни преди да запищиш!
И въздухът сякаш изстена
зашлевен от гигантски каиш.
-Кажи ми ти, герой велик,
защо герой ти викат ми кажи?
-Защото смело царството си защитих
и всичките си врагове убих!
-Героят е убиец!
Геройството е да убиваш?!
Като ехиден мокър сняг
гласът на сатаната ги посипа.
-Ако не бях ги аз убил, те
мене щяха да убият.
Заоправдава се великият герой.
-Поздравявам те за доблестта!
Браво, че сам си призна.
Но едва ли ти проумя, че истината
ваша е една-самите вие сте смъртта!
Красавицата първо заплака,
а после силно закрещя:
-Грознико черен, не ни вменявай вина!
С нас решил си пак да измиеш
Свой та гнила, безумна съдба.
И адски тътен разлюля света,
ядосан леко беше сатана.
И в миг пред нея заблестя
огледало чудато с черни крила.
Погледна се красавицата в него
и с вик изпълни нощта.
Угаснаха и няколко слънца.
-Защо крещиш? Какво видя?
Подаде й ръка героят.
А тя в истерия изпадна.
Загърчи се, сякаш я тровят.
Гласът ехиден пак ги прикова.
-Видя душата си горката,
в секундите преди и след смъртта!
Доволно каза сатана.
-Ела ми само! Ще те удуша!-
развика се героят злобно и
силно замахна с ръка.
Но само вятърът през пръстите му мина.
Героят е дума, а не сатана.
-Защо сме тук, какво желаеш?
-промълви мъжът изтощен.
-Забравих човече, но вий похапнете-
каза демонът някак смутен.
-Не штеме дяволската ти храна!
По-добре кажи ми сега, какво ядеш
за да си толкова противен?
-Напротив. Изтънчен съм аз и префинен.
-Закусвам със словата на поети
и сълзи на красавици с разбити мечти.
За обед, блюдо интелектуално.
Открития на гении и мисли на творци.
Вечерям с “мозъци’ на политици,
военни, адвокати и лъжци.
И жлъчен сок накрая пия
от всички тези големци.
-Ужасно гадно ми звучи.
Съвзела се красавицата се обади.
-Защо създаден си, кажи?
Ти сееш болка и омраза.
-Не аз ги сея мила моя.
Удоволствия давам и жъна души.
Попитай себе си или героя
за вашите страсти и големи мечти.
Внезапно образи се появиха,
А в тях красавицата горда там седи.
Пред нея мъж е коленичил
любовни стихове реди.
А тя го гледа присмехулно
С отегчено и празно сърце.
И всички даже унижава
и жени и деца и мъже.
Защото в съзнанието ти лежи,
че ти си по-красива от Венера.
И всеки трябва да ти угоди,
капризите ти вечно да търпи!
Дълбоко в тебе няма същност.
Само гордост, суета и лъжи.
Но аз на твоята молба ще отговоря,
безумно щастие за тебе ще отворя
красива ще си вечно ти!
“Недей го слуша, иска да те изкуши.
Уловка в думите му се спотайва.
Прошепна някой в нейните уши.
С красиви думи всекиго омайва.”
-Какво в замяна искаш?
Любопитни са всички жени.
-Нещо дребно, за тебе излишно.
Твоите сълзи и всички мечти.
-И винаги ще бъда аз красива?!
-Красива, дива и щастлива.
Отрупана с чест и пари.
Всеки мъж за теб ще пролива
своята кръв и всичко дори!
-Всеки?!- заискряха лудешки очите
и глътка вино отпи.
-Даже мравките вънка на двора
за тебе ще водят войни!
-Противен демон, замълчи!
Провикна се гневно героят.
-Не вярвай на тези лъжи
той душата ти ще вкамени!
И в миг пред тях се появи
картина нова в бляскави лъчи.
От злато, диаманти,замък.
А там сред хиляди жени
героят наш на трон седи.
Владетели от цялата планета
се кланят и целуват му крака.
А той с усмивка палава и лека
девици привиква с ръка.
Това е мръсна, долна лъжа!
Аз никога не съм живял така!
От ярост плюнки захвърчаха
от геройската смела уста.
-Разбира се, прав си сега.
Аз показах твоята мечта.
Твоята най-съкровена мечта!
Опровергай ме-и пак се изсмя.
Появи се нова картина.
Хубавицата пак запищя.
Много скелети в брони вървяха
Кости тракащи в ръждясал метал
А душите посечени бяха
Без капчица милост, без капчица жал!
Ето всичките тези убил си
За да следваш своите мечти.
Кажи ми герою, но честно.
Кажи, че това не си ти.
Не ми се блъскай в гърдите,
Че си доблестен мъж на честта.
Просто вие щастието си градите
върху нещастието и смъртта.
За да бъдат малцина щастливи-
милиони пълзят в нищета.
-Какво ми пука за тъпаци
страхливи псета и овце?!
Живота е за смелите юнаци
Страхлив и глупав да мре!
Но кой си ти, че да ни съдиш?
Ти ни вкарваш в тези юзди.
Удоволствия много предлагаш
Изкушаваш нашите души.
Защо сега ни съдиш?
Само това ми кажи.
-И аз не знам, навярно ми е скучно.
Каза Бог:”Те са мои чеда”
Били сте мили, честни, добродушни?!
Аз обаче, не мисля така.
-Защо покани ни сега?-
отново попита жената.
За да ви кажа истината свята.
Скоро Бог ще слезе на Земята
И ще иска отчет за делата,
които свършил съм до тази дата.
-Аз също се моля на Бога!
Всеки ден, всеки час, всеки миг!
Той е моят баща и прокоба
Аз съм неговият неизвикан вик.